От много време е така и ако не беше изпитът по математика, щях да уча архитектура. Но никак ме няма в изчисленията и това колко трябва да са дебели гредите, за да не паднат хората. Завърших политология в Американския. Тогава мислех, че става дума за политика. А дизайнът ми беше само хоби, мацах с маслени бои разни мацки.
А в момента какво мацаш?
Сега съм в една малка френска фирма за уебдизайн, с хубава заплата и доста свободно време. Това ми позволява да си правя и частни проекти.
Като например този, за който сме се събрали. Разкажи повече.
Бях по работа в Хамбург, правих редизайн на сайта на Mentos. Имах свободно време и снимах. Когато си разгледах снимките, осъзнах, че ще са доста скучни за показване просто така. Падам си да правя екскурзиантски снимки, но не си падам да разглеждам тези на други хора, изморително е. Иначе всеки се връща с хубави снимки, но трябва повече работа, за да могат да се покажат и някой да се изкефи. На мен ми отне пет месеца, за да направя това, което виждаш сега наоколо.
Това е първата ти офлайн изложба въобще, защо чака толкова?
Досега нямах толкова много неща по една тема. Останалите ми неща са моето портфолио и ако ги покажа, ще е все едно да си правя ретроспекция. А на 29 години ми е рано за такова внимание.
Как си подбираше местата и сградите, които си снимал и след това толкова футуристично си наредил във фотоколаж?
В началото се опитвах да пазя някакъв реализъм, но после се отказах и всичко стана много абстрактно. Някои снимки са от квартали, някои са от съвсем забичкани и най-различни места. Много ми хареса сградата до нашия офис, мисля, че е банка. Беше с прозорци, които във всеки момент на деня са в различен цвят. Гледах я всеки ден. За да забелижиш едно място, ти трябва повече време.
Има ли място в София, което особено ти привлича обектива?
Зона Б5. Хиперърбан място – най-високите блокове, разчупени равнини, огромни отворено-затворени пространства между блоковете, като в станция. Чудесно място за снимане. И за графити е много добро, но сега е много наркоманско и декадентско, обаче ми е много любимо. Влече ме индъстриълът, с остатък от соца. Кефя се и на Кремиковци. Все пак съм отраснал с Вапцаров и стихове за машини.
Ти как би описал стила си?
Малко е амфeтаминен. Доста изпипан и геометричен, нещата са подредени. Понякога твърде подредени. Изглеждат почти статично, с много мислене на ъгли, детайли. Обичам да затварям много неща в една картинка. За да можеш да я гледаш по-дълго, поне десет минути да има какво да правиш. Хората напоследък гледат бързо, затова вече се работи в серии. Само с едно изображение не можеш да задържиш вниманието.
Имаш и онлайн списание – Corporate Youth. Как избираш артистите, които представяш в него?
Важно ми е да не са професионални художници. Понеже изкуството у нас не се плаща добре, най-добрите работят нещо друго, обикновено в рекламни агенции. И ако искаме да намерим най-хубавото, трябва да търсим там, а не в СБХ. Второто условие е да правят арт, който ми е интересен и който може да бъде показван на по-взискателната чужда публика. На регионално ниво имаме много хора, на които се кефим, но те не правят нещо особено.
Само на сайта ли могат да се видят тези работи, предстоят ли изложби?
Събраха се доста неща на ниво за показване, иска ми се на есен да организираме серия от изложби. Както се прави поредица от партита, нещо подобно.
А какво се случва с Движение Промена, друга инициатива, в която си замесен и която се бореше за легализация на марихуаната?
Искаме да станем малко по-обширни и да работим по теми като екология, свободата на словото, проблемите с копирайта. Ние сме доста копилефт – обратното на копирайт. Много ми се иска да видя зелените организации да се обединят в една либерална еко партия. Пуснали сме обява за редактор на сайта, искаме да работим с нови, по-млади хора.
Вярваш ли сериозно в тая работа с легалните наркотици?
Да, продължавам да вярвам, че повечето дроги трябва да се продават легално в аптеката. Това ще спести много злини на света.
Пропускаме ли още нещо, с което се бориш в момента?
Да, работя върху още нещо – снимам документално стари соц лога за Инвентарния музей на социализма, който Георги Господинов откри. Те са си по улиците, само малко са избелели.
