FIG. 6: Конструираните реалности в епоха на визуално съмнение
В контекста на социалните мрежи, политическите наративи и все по-разпространените изображения, генерирани от изкуствен интелект, графичният език се превръща в ключова територия, в която реалността не просто се отразява, а активно се създава, разпространява и оспорва. Тазгодишното издание на фестивала за илюстрация и графика ФИГ. се занимава с темата Конструирани реалности: графики на ръба с достоверното, като поставя въпроси за това как образите оформят, изкривяват и (въз)произвеждат съвременната действителност.
Курирано от Амели М. Клайн (Германия), изданието разглежда разширената роля на визуалната култура във времена, в които границите между факт и фикция стават все по-неясни. В този контекст графиката се явява основно поле, в което се формират вярвания, изгражда се авторитет и се водят културни и политически сблъсъци.
ФИГ. 6 поставя серия от ключови въпроси, сред които:
- Какво се случва, когато графичният език започне да конструира реалността?
- По какъв начин образите придобиват авторитета на истина?
- Как фикцията се превръща в инструмент с критически и политически потенциал?
В рамките на 10 дни фестивалът представя групова изложба с участието на местни и международни артисти, три паралелни изложби, филмови прожекции, разговори с професионалисти в полето на визуалната култура и серия от работилници, включително и за деца. По традиция програмата започва с групова изложба. Конструирани реалности (откриване: 5 юни, ул. „Сердика“ 24, “Охлюва”) изследва разширената роля на изображенията във времена, в които реалността не само се медиира, но и непрестанно се конструира чрез визуалната култура.
В контекста на ускорена технологична трансформация и нарастваща политическа поляризация, изложбата събира нови и съществуващи произведения, които разглеждат естетиките на убеждаването и механизмите на вярата. Концептуалната рамка на изложбата стъпва върху практиката на американския художник и писател Едуард Гори, чиито измислени документи, фиктивни институции и визуални кодове на авторитет разкриват парадокс, особено актуален днес – усещането за истина може да бъде произведено независимо от фактическата достоверност. Този подход служи като отправна точка за съвременни художествени практики, които изследват механизмите, чрез които доверието се изгражда и/или подкопава чрез образи.
Изданието поставя и силен акцент върху местния контекст, разглеждайки София като активна среда за изследване. Визуалният пейзаж на града се превръща в отправна точка за диалог с глобални художествени практики. В този процес фестивалът проследява как образите придобиват и губят доверие в различни културни и политически контексти.
