Абсурд на плажа | Марин Маринов
Самостоятелната изложба Абсурд на плажа представя осем голямоформатни живописни платна, създадени специално за пространството на галерията.
За своята работа Марин Маринов споделя:
В живописната серия Абсурд на плажа предлагам съвременен прочит на класическия, традиционно романтизиран мотив за морето. В продължение на векове морският пейзаж присъства в произведенията на художници, писатели и музиканти, натрупвайки множество символни и емоционални значения. Според мен непрекъснатото му възпроизвеждане води до банализиране на темата и до превръщането ѝ в лесно разпознаваем и декоративен образ. Изобразяването на моменти от деня като залеза и изгрева, на природни състояния като бурята или на отпуснатото тяло на плажа се вписва в утвърдена представа за красивото и потвърждава определени визуални очаквания, без да поставя нови въпроси.
Изграждам серията като контрапункт на тази идеализирана и одухотворена представа. Вместо като пространство за поетично съзерцание представям плажа като място на игра, свобода, забавление и преживяване. В моите картини идеята за възвишено вдъхновение от морето отстъпва място пред възможността за движение и общуване.
Експресивният начин, по който подхождам към образите, също е съзнателно противопоставен на идеята за хармонична и лирична красота. Използвам суровостта на живописния жест, директността на формата и преднамерената непригладеност като основни изразни средства. Чрез тях се стремя да освободя изображението от необходимостта да бъде подчинено на класическите принципи за красота и завършеност.
Работя с наситени цветове директно от тубата. Яркорозовото, лилавото, жълтото, червеното и синьото изграждат характерната, преднамерено дисонантна среда. Не се опитвам да възпроизведа мрачната психологическа напрегнатост, свързана с неоекспресионизма от 80-те години на ХХ век. Използвам този живописен език, за да изразя жизнеността, удоволствието и самодостатъчността на съвременната култура на свободното време. Серията изгражда пространство, в което всекидневното и абсурдното съществуват съвместно.