Изведете някъде изкуството, Хеда Габлер се застреля | Ревю

Текст: Станислава Коцева

Хенрих Ибсен. Бащата на съвременната драма. Човекът, позволил си да смачка всичко, насаждано от викторианския театър. Онези морални шамари, които целят да те убедят, че всичко, което се различава от общоприетото, е разврат и води до тежка душевна гибел. Той пръв си позволява да обърне морала и да покаже бита, и човешките взаимоотношения така, както никой не се е осмелявал да го направи публично.

Хенрих Ибсен дава на жената друга роля. Дава ѝ мнение, дава ѝ глас, дава ѝ воля. Създава Ибсеновата жена, която вече не е майка и домакиня. Тя е непокорна. Тя е артист. Тя е бунтът на мислите си. Тя е море, тя е Нора, тя е Хеда Габлер.

Публикувана две години след Куклен дом, Хеда Габлер е обявена за абсолютен шедьовър в жанра литературен реализъм.

Тимофей Кулябин. Неговата категорична антивоенна позиция му коства поста главен режисьор на театър Красный факел. Всичките му постановки са отменени и той е принуден да напусне Русия.

Хеда Габлер е второто изследване върху Ибсеновата жена, което Тимофей Кулябин прави на сцената на Народен театър Иван Вазов, след Нора през 2022 г.

Отново залагайки на изключителни режисьорски решения, Кулябин ни праща в театъра на XXI век, без нито за секунда да избяга от онзи, класическия театър, който набляга на действието, на истинската емоция, а не на зрелищата.

За първи път градът става част от сцената, от декора, от сюжета. В последните седмици всички ставахме свидетели на това как театърът се създава и живее около нас. Всички се сблъсквахме поне веднъж с Хеда Габлер, с Ян Тесман, които съществуваха около нас. Вървяха по улиците. Вървяха, обвити в невидими облаци, които миришеха на театър. По витрините в София още стоят плакатите за представянето на книгата на Давид Левборг – плакати, които те пренасят в онова усещане, че за секунда излизаш от този свят и ставаш част от нещо, което е някъде, някога.

Изумителна работа на режисьора със състава на театъра. Образи, изградени до абсолютно съвършенство – многопластови, многопланови, смислени. Видимо, всеки от артистите е успял да достигне до дълбоки, оправдани биографии – без помен от самоцелни режисьорски задачи. Всеки един от тях живее богат сценичен живот, което, в комбинация с концепцията на мултимедията, създава една органичност, която не може да те остави безразличен към случващото се.

Радина Кърджилова е абсолютно безкомпромисна в ролята на Хеда Габлер. Мислеща актриса с изключителна душевност. Тя успя да се превърне от онези жени в българския театър, които пълнят сцената само с дишането си. Хеда обаче нямаше как да бъде това, което е, без начина, по който е отигравана от всички около нея. Дарин Ангелов (Ян Тесман) и Иван Юруков (Давид Левбoрг) успяват да създадат онази цветна сянка около нея, която я превръща в усещане. Деян Донков, в ролята на Филип Брак, през цялото време е нещо като антипод на концепцията за Деус екс махина. Като че ли е там, за да прави ситуациите още по-безизходни. Нелека задача, изпълнена лекота.

Кулябин осъвременява текста, без да се отдръпва нито за секунда от основните ценности, заложени от Ибсен, което само доказва колко много той е изпреварил времето си. В своя прочит Кулябин разглежда целия живот на Хеда Габлер като един художествен акт – като пърформанс, който замества това, което ѝ липсва в ежедневието.

А когато превърнеш цялото си съществуване в съвременно изкуство, възможната кулминация може да бъде само една: самоубийството на Хеда Габлер е нейното последно произведение на изкуството, с което тя най-накрая открива свободата си и онази артистична красота, която търси във всичко около себе си.

Комбинацията между класическата драматургия, изключителните режисьорски похвати, силния визуален език и безкомпромисната актьорска игра прави Хеда Габлер едно от категоричните театрални събития на сезона.

Всички дати на постановката са ТУК.

*Заглавието е препратка към последната реплика от класиката Чайка (А. П. Чехов) – Изведете някъде Ирина Николаевна, Константин Гаврилич се застреля.