Яница Генова: Нашите възприятия и нагласи са новото в облика на старите квартали
С изложбата Старите квартали на София, част от цикъла Невидима София, Програмата продължава своето пътуване през времето и пространството на столицата, разкривайки пластовете на градската история, която често остава скрита зад сивите фасади и в улисаните ни във всекидневието крачки.
От 17 до 31 октомври в Grand Hotel Sofia и от 14 до 27 ноември в The Mall с кадрите на Иван Христов и Яница Генова разкриваме как духът на града продължава да живее в тези пространства дори когато те се променят, изчезват или се поглъщат от съвременността.
Разговаряме с Яница Генова, чиито фотографии насърчават бавното живеене, съзерцанието и вглеждането в произхода на нашата реалност
Интересът ѝ към фотографията започва на 14-годишна възраст. Обича да експериментира, както в цвят, така и в черно-бяло. Работи като видео оператор и фотограф на свободна практика. Животът ѝ минава в търсене на отговори, четене и опознаване на света. През 2023 г. Яница става финалист на италианския фестивал на уличната фотография в Рим. През 2024 г. италианската медия ARTPIL я избира за годишната награда 30 фотографки под 30 години. Същата година българското списание за фотография Obscura публикува серията й Там, където губя себе си.
Какво ново забеляза в облика на старите квартали?
Забелязах, че всекидневната ни среща с тях ги променя. Времето тече с различна скорост в кварталите Бояна, Драгалевци, Лозенец и Изток, върху които е моят акцент в изложбата. Нашите възприятия и нагласи са новото в облика на старите квартали. Как поддържаме заобикалящото ни и докъде може да стигне копнежа ни за развитие и прогрес.
Каква роля играят светлината и сянката в твоята работа, особено при разкриването на духа на многоликата ни столица?
Една от причините да снимам е именно движението и танцът, които играят сянката и светлината. Ако сянката насища кадрите с тежест, то светлината позволява игрива фриволност и освобождаване. За разкриването на духа на столицата няма как да не спомена прокрадващите и преследващите се сенки сутрин в трамвая на път към площад Журналист или обрисуваните от светлина паяжини по статуята на Георги Марков. Това са част от моментите, когато си даваш сметка, че ти си присъстваща призрачна фигура и че ролята, която заемаш, е да отразяваш пластовете памет, които се помещават в многоликата ни София.
Как подхождаш към улавянето на баланса между миналото и настоящето в твоите снимки?
Към баланса подхождам интуитивно, често бавно и предпазливо. Търпеливо изчаквам необикновеността на мястото да се разгърне в това, което е, е било и ще бъде. Опитвам се да наблюдавам и чета за връзките между там и тогава и тук и сега.
Важно е какви истории разказваме на самите себе си, чрез самите нас, чрез изкуството ни, чрез думите ни, чрез действията ни. И ми се иска да усещаме как съвременост и история непрекъснато се сливат в едно и как ние носим отговорност за това вечно преливане от минало в настояще и от настояще в минало.
Сподели ни конкретен момент или преживяване по време на снимките, което ти остави трайно впечатление.
В един от дните се качих в трамвай номер 15 и се оставих на опияняващото подрусване и лутащите се лъчи на септемврийското слънце. Пред мен седеше възрастен мъж. Трамваят мина покрай църквата “Преображение Господне”, той свали шапката си и с преклонение започна да се кръсти, един-два-три пъти, дъхът ми секна и си припомних, че това са забеле(жител)ностите на София.За мен това бе сакрален акт на съзвучие със света и старите квартали.
С какво черно-бялата гама допринася за разказа на изложбата?
Черно бялата гама придава неподправеност и тишина към фотографиите. Тя отнема бъбривостта и оформя разказ за ретроспективния поглед на изложбата. Контрастът между старото и новото е по-забележим, има по-голяма мощ. Мощта на черното да подчертава онова, което е видимо и лекотата на бялото, която ни позволява да видим отвъд видимото и да се потопим в света на предполагаемото.
Как виждаш трансформацията на градския пейзаж на София и какво послание би искала зрителите да усетят, докато се вглеждат в кадрите?
Естествената близост на улиците и хората е някак изгубена, кварталита са по-тихи и празни, всичко е концентрирано в централната част на града. Моят призив е да се разходим из кварталите на София, да бъдем по-бдителни и присъстващи, да си позволим да усещаме.
Допълващи снимките истории да се появяват в съзнанието на зрителя, това е моето желание, да има разговор между фотографиите и гледащият я, да зазвучи мелодия, да се усети ароматът на отминалото и вечно идващото утре.
Как смяташ, че индивидуалните ви стилове като фотографи с Иван Христов се допълват в тази изложба?
Още от началото бях сигурна, че ще се получи хармонична симбиоза между мен и Иван. Той е изключително талантлив и сензитивен, което се усеща във фотографията му. Индивидуалните ни стилове успяха да се разгърнат в една обща посока – да запечатаме застопореното време. Това време на безвремие.
С какво би била ценна за обществото ни фотоизложбата Старите квартали на София?
За оформяне и обогатяване на колективната ни памет. За вглеждане и намиране на познатото и непознатото, онова което е все още тук, за да ни научи и припомни кои сме. Ценна за запазване и съхраняване на духа на местата и жителите. Ценна за разминаването във времената и за осмислянето, че като създатели на новото е добре да се погрижим и за старото.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Събитието се осъществява благодарение на мястото, в което можете да откриете толкова много за вас – The Mall, посланиците на модата Fashion Days, защитниците на чистата кожа Etat Pur, любимите вкусове на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, пивките вина и панетоне на SETU, орисниците на недвижимите имоти Galardo, венецианските вкусове на Cichetti&Vino, изворът на хидратация Вода Свобода и емблематичният за столицата ни Grand Hotel Sofia.